Грижа за детето от 2 до 3 години

Известна още като „ужасните 2“, третата година от живота на детето преминава доста бурно. Това е времето, когато мъникът:

  • говори повече, сякаш е пораснал, но всъщност продължава да си е бебе
  • съобразява се предимно със себе си и своите нужди и желания
  • има доста ограничено търпение – всичко трябва да се случва най-късно малко след веднага
  • използва въображението си, за да попълни липсващата информация за загадъчния и сложен свят около него
  • опитва да се разграничава от другите и да установи самоличността си, като това се случва чрез постоянно противопоставяне и прекомерна употреба на думичката „не“
  • използва тръшкането като основен метод за постигане на своето (което понякога и самото дете не знае какво е); когато детето прелее с емоции и фрустрации и не знае как да ги изрази, то напълно губи контрол над себе си
  • изпитва неспособност да споделя вещи и когато бъде предизвикан да го направи, може да прибегне и до агресия, за да защити това, което счита за свое
  • усърдно имитира възрастните и техния живот

Така представен, периодът между 2 и 3 години наистина звучи стряскащо, но той е напълно естествена част от човешкото развитие. Ако сте подготвени за него и можете да си обясните поведението на детето си, третата година може да протече и по-спокойно.

Какъв подход да предприемете?

  • Карлсон го е казал: „Търпение и само търпение“. Компенсирайте липсата на такова от страна на детето си и бъдете възрастните във взаимоотношенията си с него.
  • Справяйте се с кризите в зародиш, като насочвате вниманието му в друга посока или като се опитате да му покажете плюсовете на ситуацията. Вместо да го теглите насила далеч от пързалката, го подсетете за всички играчки и книжки с картинки, които го очакват вкъщи. Безполезно е да му обяснявате, че ще се върнете на детската площадка утре – както споменахме вече, детето ви не може съзнателно да чака толкова дълго.
  • По време на бурните изблици, подходете с разбиране и любов. Не отстъпвайте, но дайте на детето си да разбере, че сте до него и сте съпричастни. Не го игнорирайте или наказвайте: в такива моменти то няма контрол над действията си и хладното отношение само ще го стресне и разстрои още повече.
  • Обяснявайте му всичко спокойно, като изчаквате затишието след бурята. Колкото и да реве и да се тръшка, рано или късно детето ще се успокои и тогава ще имате възможност да му обясните защо не е получило това, което е искало.
  • Въведете режим и го спазвайте. Децата обичат рутината и се чувстват по-сигурни, когато знаят какво следва.
  • Отговаряйте на въпросите му. Задоволявайте нестихващото му любопитство с колкото се може по-прости обяснения.
  • Играйте с него. Игрите „на ужким“ са идеални за тази възраст, тъй като предлагат възможност детето да използва богатото си въображение и чрез него, с ваша помощ, да се включи в света на възрастните. „Пийте“ следобедно кафе, грижете се за куклата, „гответе“ вкусни гозби, бъдете „изследователи в джунглата“ или „градинари“.
  • Поощрявайте го да развива самостоятелност в обличането, храненето и къпането.
  • Не бъдете твърде строги. Ако упражнявате твърде голям контрол върху детето си, има шанс да си осигурите много по-спокойна трета година, но и да направите детето си пасивно, затворено и плахо. Природно упоритите деца с по-неподатлива на влияние психика пък могат да изпълняват желанията ви, междувременно трупайки враждебност и освобождавайки я при всеки удобен случай.
  • Не бъдете и прекалено толерантни. Не променяйте решението си всеки път, щом детето започне да отстоява своето, иначе то няма да научи какви са границите на поведение. Ще реши, че всичко му е позволено, а това убеждение води до изграждането на една доста вредна представа за света.
  • Общувайте с него. Говорете му, пейте му, четете му книжки – така ще му помогнете да развива говора си и ще се сближите.

Автор: Мила Даскалова