Русия – НАТО и средата на сигурност след Студената война

За книгата

Русия, НАТО и средата на сигурност в края на Студената война, част първа, 1989–1991" е първата книга в България, която изследва сложните отношения между НАТО и Руската федерация през 90-те години на ХХ век. Базирано изключително на оригинални източници от Русия и редица държави от НАТО, изданието дискутира въпроси, които са свързани с европейската сигурност и днес. Надя Бояджиева обяснява защо е толкова трудно да бъде постигнато пълното сближаване между НАТО и Русия и защо в крайна сметка то се оказва илюзорно. Изданието е насочено към широка аудитория, която се интересува от международни отношения, международно право, съвременна история, военни проблеми и дипломация.

„Русия - НАТО и средата на сигурност след Студената война” изследва един от основните проблеми в световната политика, породен от внезапна, но трайна геополитическа промяна в международната система на границата на две столетия, чиито последствия още не са завършили. Промяната бележи края на едно състояние в световната система на международни отношения, окачествявано повече от четири десетилетия с понятието Студена война. Когато събитията в Източния блок в края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век слагат край на двуполюсния модел, тогава от стратегически врагове двете сили – най-мощният и останал единствен след разпускането на своя източен еквивалент военно-политически съюз – НАТО и най-голямата държава, наследничка на СССР – Руската федерация, започват преговори и лансират идеи за сътрудничество, отстъпки и дори опити за изграждане на партньорски отношения на институционално ниво.

Международните среди в модерната и в съвременната епоха са изпълнени с достатъчно примери на крайни и противоречащи си отношения Русия–Запад, когато и двете страни се дефинират взаимно по различен начин. Отношението, което се характеризира с противопоставяне един на друг, има различни измерения – политическо, идеологическо, стратегическо, военно, икономическо, технологическо, културно, дори изграждане на политически митове за „противника“ или „врага“. Всички прояви на посоченото поведение се превръщат в същностни характеристики на системата на двуполюсното противопоставяне Изток–Запад. Днес идеологическите разделения са преодолени, но не и геостратегическите. Именно тези отношения са предмет на анализ в книгата „Русия, НАТО и средата на сигурност в края на Студената война, част първа, 1989–1991".

 

За автора

Д-р Надя Бояджиева е магистър по история от СУ „Св. Климент Охридски” и магистър по право от Нов български университет. Доктор е по нова и най-нова обща история (Балканска история) от СУ „Св. Климент Охридски” (1999) с дисертация за американската политика в конфликта в Босна и Херцеговина (1989–1995), публикувана като монография. От 2008 г. е доцент по международно право и международни отношения в Юридически факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“. Специализирала е в престижни институти и университети, между които: Институт „Отворено общество“ (Унгария), НАТО (в рамките на NATO–EAPC), Институт „Дж. Ф. Кенеди“ (Германия), Институт „Раул Валенберг“ по права на човека и хуманитарно право (Швеция), Център за изучаване на Студената война в Харвард (САЩ), Програма Сигурност в Черно море в школа Кенеди, Харвард (САЩ), Програма Изучаване на невъоръжени конфликти, школа Флетчър, Универститет Тафтс (САЩ). Д-р Надя Бояджиева е работила в Руския държавен архив за съвременна история, Руския държавен архив за социално-политическа история, Архива на Фондация Горбачов (Москва), Архива на Хувър Институт в Станфорд (САЩ).

Нейните изследвания и публикации са в областта на международните отношения и дипломацията, американската политика на Балканите, еволюцията на различни международни системи за сигурност в модерния свят, военни съюзи, разрешаване на конфликти на международната сцена, права на човека, мироопазване. Предишни публикации на д-р Надя Бояджиева включват „История на международните отношения (XVII-XX век)”, „САЩ и конфликтът в Босна и Херцеговина (1989–1995)”, „NATO on the Balkans: Patterns of Peace-keeping in the Post-Cold War Era”.