Представяне на книгата „Мемоари на един военнопленник“

     На 27 февруари 2017 година под домакинството на посланика на Румъния Н.Пр. Йон Гъля и г-н Виктор Дедю, съветник по културата и пресата в румънското посолство, се състоя представянето на българското издание на книгата на големия румънски класик Джордже Топарчану „Мемоари на един военнопленник“. Блестящият превод е дело на Корнелиу Йонел Чуботару. Корнелиу Йонел завършва Софийския универститет „Св. Климент Охридски“ и Букурещката икономическа академия. Работи като първи секретар в посолството на Румъния в България, икономически съветник в Генералното консулство на Румъния в град Санкт-Петербург и консул в Генералното консулство на Румъния в Черновцах, Украйна. Автор на редица преводи на художествена литература на български език.

     Книгата беше представена на български език лично от Негово Превъзходителство посланик Йон Гъля.

     От различен ъгъл към българското издание погледна асоцииран професор Даниел Каин от Института по история „Николае Йорга“ в Букурещ. С ведра усмивка дори през ужасите на войната – така може да се характеризират недооценените мемоари на Джордже Топарчану за военните му преживявания по време на Първата световна война. Този най-даровит от своето румънско военно поколение поет съумя да сподели придобитият по време на пленничеството си в България (1916-1917 г.) опит и да остане в паметта на съвременния читател като увлекателен разказвач.

     Топарчану е един от малкото румънски интелектуалци, който пряко участва в Първата световна война. След края на румънският неутралитет (1914-1916 г.), през месец август 1916 г., Топарчану е мобилизиран като войник-артилерист с чин ефрейтор в румънската армия на новата румънско-българска граница. Той е дислоциран на опасен участък на Добруджанския фронт. За румънското общество поражението при Тутракан е не само изключително болезнено, но и срамно. Болезнено, защото то става само няколко дни след недостатъчно подготвеното влизане на Румъния във войната. Срамно, защото румънските войски в Добруджа са разбити не от главния им неприятел – германците, а от българите. Не само военната пропаганда, но и последвалите я разкази на редица румънски военнопленници при Тутракан, оформят в Румъния негативно отношение към българина. Но Джордже Топарчану няма такива чувства. Неговото описание за битката при Тутракан и прекараните месеци в български плен не са спомени на мемоарист, обхванат от черногледство и мрачни мисли. Прочутият писател постепенно се отказва от някои свои антибългарски идеи и с тънкото си чувство за хумор коренно се отличава от останалите румънски пленници на българите, които по-късно публикуват спомените си. Задушевност, горчив хумор, смутни моменти, страх, тънка ирония, съпричастие – всички тези чувства и преживявания струят от страниците на книгата.

     Станимир Няголов от института по Балканистика към БАН анализира книгата през призмата на българската историческа мисъл, като отчете приноса на мемоарната военна литература и многообразието от достъпна за широк кръг от публика историческа информация.

     Издателство „Даниела Убенова“ изказа съдечни благодарности на г-н Корнелиу Йонел Чуботару за ценността на създадения от него превод, на професор Евгений Сачев за предговора към българското издание, на художника на корицата Валентин Христов, на Ирина Кузидова от Института за литература към БАН за стойностната редакция, както и специални благодарности на инж. Валери Караджинов, изцяло организирал процеса и полиграфическата реализация на книгата „Мемоари на един военнопленник“.

     Участниците в събитието си пожелаха разказаното в книгата да стане достояние не само на възрастния читател, а и на читателите – ученици, които изучават този исторически период от седми до дванадесети клас.

 

premiera

...

premiera-toparcanu

...

premiera-toparcanu-i

...

premiera-toparcanu-ii

...

premiera-toparcanu-iii